Падам си по мръсните неща… признавам си!

 Реших да напиша тези няколко реда, за любимата ми дисциплина. 400 метра… Защо точно 400 метра? На този въпрос съм отговарял безброй пъти. Знам, че физиката ми е по-подходяща за 200 и 100 метра. Не съм глупав, поне не чак толкова, че да не забележа и анализирам физическите дадености на атлетите в определените дисциплини. Не бягам от вчера и само аз си знам, колко ми е трудно да се боря с природата. Но защо точно 400 метра?

 Първа причина: Харесвам спринтовите дисциплини. Харесвам реда и скоростта. Всеки състезател си бяга в коридора, няма блъскания, няма надиграване на съперника. В спринта се изправяш и бягаш… бягаш така сякаш дявола те гони, не си пестиш силите, не разиграваш стратегии, не се притесняваш, че ще те бутнат или ще те затворят. Не, просто бягаш в своя коридор, и го правиш като за последно.стадион  От всички дисциплини в леката атлетика, така в коридори, се бяга само на 100, 200 и 400 метра. Това до някъде вече отговаря на въпроса, защо избрах 400 метра. То е видно, че имам много малко опции. Мога да избирам измежду три или по скоро две варианта, имайки предвид, че 100 и 200 са почти идентични. Повечето състезатели на 100 бягат и на 200, и обратното. Но рядко се случва спринтьори на 100 да се пускат на 400. Защо?

 Втора причина: Воля! 400 метра е  „най-мръсната“ дисциплина. Не са мои думи. Това е дисциплина, в която ако дадеш всичко от себе си, на финала или падаш или повръщаш. 400mДисциплина, в която физическата сила и издръжливост не са най-главните величини. Тук се иска сърце! Нямам предвид, само физически издръжливо сърце, а воля… След втория вираж, стискаш зъби и започваш да се молиш, да не паднеш или повърнеш преди финала… след това може. И така… щом е най-мръсната, сиреч – най-трудната, значи е точно за мен. Затова написах „Падам си по мръсните неща… признавам си!“

Трета причина: Тя е лична. Имам много лош старт. Освен това, не искам толкова бързо да започвам бягането. 400m startВече няколко пъти късах и на двата крака мускулни влакна, по време на замервания на 100 метра. Заради рязкото натоварване при старта и при ускорението двуглавия мускул на крака не издържа. Два пъти късах на десния и три пъти на левия крак, мускулни влакна. Мисля, че ми стига толкова „екстрим“.

 Четвърта причина: Тя е много символична. Пълния кръг! Това ми дава чувство на завършеност. Пълна обиколка! 400 метра… как звучи само. olympic-stadiumПоловин километър за минута! Аз си представям пистата като един кръг, един пръстен. А, в архетипната символика пръстенът се асоциира с безкрайността, с представите за Божественото и съвършеното. И така на татък и така на татък… Абе, за мен е важно, да се затвори кръга.

Пета причина: Олимпиада. Не е тайна, че това е една моя детска мечта – Олимпиада. Искам да гледам Олимпиада на живо. Преди си мечтаех да участвам, но вече ми е малко късно. Сега искам поне само да погледам, на живо бяганията. И така, още от първите олимпийски игри в Атина, съществува дисциплината 400 метра.

The first Olympics Athinaпърви олимпийски игри

Не ставаш за този спорт!

 Повечето хора си мислят, че за да постигнеш някакви успехи в какъвто и да е спорт или диета е нужно да спазваш стриктно правилата написани от светила на науката и да тренираш на свръх модерни уреди, ползвайки възможностите на цялата менделеева таблица, и не на последно място, трябва да си изключително надарен генетично. В противен случай си обречен на пълен провал. Моето мнение – Пълни глупост! Забравете за тези клишета! Ако много желаете нещо, каквото и да е, борете се за него. Света на спорта е изпълнен с хора, на които мястото им не е там. Хора, които са с неподходяща физика за точно този или онзи спорт. Както често се използва израза – сбъркали са спорта. Малко мотивация и спомени? Както казах, света на спорта е изпълнен с хора, които изглеждат не на мястото си. Сигурно си мислите, че ще цитирам изтъркани клишета – Майкъл Джордан не бил приет в училищния отбор, а после… всички знаем. Няма да пиша и за Гаринча, изключително дребен, за което получава прякора „Пилето“, левия му крак е по-къс по рождение с 6 см – кралят на финта. Или за Арнолд Шварценегер, който бил много хилав и висок, . Не, аз ще разкажа за моите любими примери.

 Може ли баскетболист да е 160 и да играе в NBA?  Шега ли ви се струва? А чували ли сте за Тайрън Къртис.  Известен още като „Мъгси“ Богс. Това е най-ниския играч в NBA за всички времена. Може би си мислите, че появяването му в най-голямото и силно първенство на земното кълбо е нелепа шега на организаторите, и евтин рекламен трик?

Muggsy BoguesВероятно, в началото всички са решили така, защото в този отбор играе и най-високия за всички времена играч – Менът Бол (231 см.). Пак помислете! Мъгси игра 14 години в NBA, общо  889 мача. През 1986 става световен шампион, в Испания, с националния отбор на САЩ.

 Дориан Йейтс – това е най-мотивиращия ме културист. Според генетичните си заложби, не става за този спорт. За което спорове няма. Но той превръща дефектите в ефекти и става четвъртия най титулуван културист в историята, печелейки шест титли мистър Олимпя. Постига всичко това, не следвайки течението, а създавайки собствен път. Ползва системата на Майк Менцер за високо интензивна тренировка, която пригажда за себе си и доразвива. dorian yates temple gymСпоред много хора, системата му е самоубийствена и мазохистична, което го доказват множеството травми, но целта оправдава средствата. И още нещо, което беше така харизматично в този атлет… неизвестността. Не случайно носеше прякора „Сянката“. През подготвителния сезон никой не знаеше какво се случва с него, няма снимки, няма публичност. Тренира в едно мазе, излиза и печели… Това мазе се превърна в най-емблематична зала „Temple Gym“.

 И последен, но не на последно място, както се казва, подобен на Сянката атлет. Това е моя любим спортист. Скрит и трениращ в уединение, аскетично и скромно. fedor emelianenko Навярно ако го видите никога няма да се досетите, че това е най-великия боец в света на боевете без правила MMA. Световен шампион почти десетилетие, без загуба и то в тежката категория. Безброй титли и медали по самбо, бойно самбо и джудо, майстор на спорта. Вече се досещате, Фьодор Емеляненко – „Последния император“, или просто Федя. Друга характерна черта на този боец е невероятното му хладнокръвие и спокойствие, което се дължи в вярата му в Бог, както той сам обяснява.

 Един спомен от времето, когато нямаше кабеларки и интернет, и единствения „достъп“ до мускули и сила беше националната телевизия. Началото на деветдесетте, когато с интерес следяхме борбата между най-силните мъже на света – „World’s Strongest Man“. Манфред Хьобел, Рико Кири, Гари Тейлър, и един състезател, който изглеждаше малко „дребен“ спрямо другите гиганти, като чели не си е на мястото, Магнус Фер Магнусен. Magnús Ver MagnússonТози невероятен, атлет има зад гърба си 4 титли най-силен мъж на планетата и два пъти е втори. Освен това той е световен шампион по силов трибой 125 кг. категория, два пъти най-силен мъж на Европа, осем пъти най-силен мъж на Исландия… и още неизброимо множество медали и титли. Запомнил съм го винаги усмихнат и спокоен, беше невероятно удоволствие да се наблюдават изявите му.

 И те така… работа, работа, работа, ужасно много желание и вяра.

Какви са човешките възможности? Тема за размисъл.

 Преди няколко дни разговарях с трениращи в залата за бягането и човешките възможности, и зависимостта между бягането и топенето на телесни мазнини. В разговора споменах един атлет и реших да напиша няколко реда за него – Дийн Карназис (Constantine Karnazes)  Dean-karnazes

  Няма да описвам биографията му, доста скучно ми се вижда. Искам само да спомена няколко от наистина многото му постижения. Той буквално всяка година прави по няколко изумителни проекта, които граничат с фантастиката.

2004 година- пробягва 238 км за 24 часа

2011 година пробягва 4800 километра пресичайки Съединените щати. Стартира от Дисниленд и финиширайки в Ню Йорк – за 75 дни. средно на ден пробягва 65 – 80 километра.

Dean-Karnazes-Quote-About-Finish-Line 2006 година – пробягва за 50 дни, 50 маратона по 42 километра в 50 щата – интересното в това бягане е факта че той стартира с тегло 60 килограма и след пробягването на 2100 километра за 50 дни тежи 59.5 килограма.

Искам да отслабна – мога да отслабна!

 Не оставяйте днешните килограми за утре, защото вдругиден ще бъдат двойно повече 🙂

fat Искате да отслабнете? Искате да сте във форма? Какво правите по въпроса?dieta

Искате, можете… да започнем от вчера, защото лятото е утре!

 Попитайте ме „КАК“ или прочетете това „Отслабване“ Няма какво да загубите, освен излишните килограми. Замислихте ли се? Добре! Сега напишете един въпрос „КАК„?

Контакти тук: Веселин Казаков