Малко от дупето, малко от краката и малко от корема…

 Искам да отслабна „Малко от дупето, малко от краката и малко от корема…“, или „Кажи някое много ефикасно упражнение за крака или корем“, или „Какво упражнение да правя за дупето“.  Това са от най-често задаваните въпроси по това време на годината. След две седмици, с наближаването на баловете и летния сезон, въпросите ще зачестят. Така е било, така е, и така ще бъде, явно. То е като английски разговор за времето с очакван край. Вероятно, най-правилния отговор даван на подобни въпроси е „фотошоп“… не знам дали с липосукция може да се постигне това, но виж за фотошопа съм сигурен. Само гледайте да не си изтриете и пъпа.

 Сега сериозно. Няма как да стане! Отслабва се равномерно, навсякъде. Това, че правите само упражнения за крака, не означава, че само в краката ще отслабнете! Същото се отнася и за корема, няма как да свалите само от корема, правейки коремни преси. За понижаване на теглото е нужно: диета и тренировка.

 Преди време пуснах този пост Колко килограма мога да сваля за месец?„. Мисля, че не е лошо и той да се прегледа. Ей така, за освежаване на паметта.

Гладуване и агресия

 Мога да напиша цяла книга по тази тема. Има толкова много неща, които хората не знаят, че знаят. Защото никога не се замислят за тях. Гладът е най-естественото усещане, съпровождащо човечеството от най-ранни дни до днес. Желанието да се избегне бъдещо гладуване, в личен и обществен план, е и най-големия катализатор на индустриалната революция. Но, сега ще разгледаме това „зло“ в най-личен план.
Предполагам всеки знае, че когато е гладен се чувства нервен и напрегнат. При много хора това състояние стига до агресия. Този толкова известен факт е дори научно изследван. Заключението е, че когато човек е гладен склонността към агресия и насилие се повишава многократно. Това явление има много обяснения.
Първо, чисто техническото обяснение е, че мозъка остава без „гориво“ и това е сигнал за животозастрашаваща ситуация. Горивото на мозъка са въглехидратите. За целта малко ще се отклоня за да обясня. Когато приемаме храна, тя съдържа различни хранителни вещества. Разделени са в три основни групи – мазнини, белтъчини, въглехидрати. Тези три групи имат различен „живот“ в тялото, както като продължителност, така и като местонахождение. Мазнините циркулират в кръвта или се намират в мастните депа, въглехидратите могат да се съхранят в известни количества в мускулите и черния дроб. Белтъка… той си няма депа. Или се ползва или се изхвърля. И така, разглеждаме случая с намаляването на запасите от въглехидрати. Мозъка получава сигнал, че няма достатъчно енергия и започва да обмисля вариантите за набавянето им. Първия, който би ви хрумнал е „Храна!“. Подсъзнателно (или съзнателно) вашия мозък е зает да обмисля варианти за запълването на запасите от въглехидратите – търсенето на храна. Тази задача е приоритетна, а вие го занимавате с дребни житейски въпроси. Естествено, че вътрешния конфликт ще доведе до външна агресия.
Следващата реакция е, като не ми даваш храна, ще си намеря сам. Има два начина да се изнамерят въглехидрати в тялото при понижено „подаване“ отвън. Първия е да се ползват белтъците за набавяне на гориво, а втория е да се ползват мазнините.
Първия вариант е сравнително лесен за приложение, но е доста скъп. Белтъчините са най-скъпата суровина от хранителната дажба и да я ползвате за енергия е доста глупаво. Това е като да запалите банкноти, за да си сварите кафе. Скъп процес. Определено, подсъзнателно на мозъка това му е ясно. Още един конфликт!
Вариант две… ползването на мазнини за синтеза на въглехидрати. Ясно е, че тялото използва мазнините като много добър източник за енергия, но на мозъка му трябват въглехидрати. Глюконеогенезата е процес на получаване на въглехидрати от мазнини, но е толкова сложен процес, че дори и сега се счита за практически неприложим при хората. Пореден конфликт!
Както и да се погледне ситуацията, нужна е енергия и мозъка изпраща сигнал до тримата „генерали“ отговарящи за хормоналния баланс. Хипофизата – да отдели хормон на растежа. Панкреаса отговорен за отделянето на глюкагон. И накрая надбъбречната жлеза отговорна за адреналина (кортизол, епенифрин). А тези последните другари са основните стресови хормони, отделяни и при всички стресови ситуации. Стрес, стрес, стрес… то за него са се изписали вече томове. Усещането ви е познато нервност, енергичност и тремор на ръцете. А, да и като крайна степен повишаване нивата на агресия. Всеки може да прочете за ефекта „Бий се или бягай“.
И още една причина. В няколко интересни статии четох за невропептид който стимулира ненаситното поведение при хранене и същия той предизвиква агресивното поведение при гладни хората. Интересно е, ако се замислим.

Ще е малко глупаво ако пиша това само за да ви информирам за неща, които предполагам знаете. Искам да споделя, как аз се боря с тези „странични“ ефекти от глада. Ако е полезно, добре.
1. Големи резерви от въглехидрати в мускулите и черния дроб. Доказано е, че спортуващ човек може да удвои въглехидратните си резерви в черния дроб. Редовния спорт кара тялото да търси начин да се „запасява“ с енергия. И втората причина – спорта увеличава мускулната тъкан, а както казахме тя е втория резервоар за въглехидрати. Повече мускулна маса, повече въглехидрати в запас.
2. Храна с много фибри – в храната трябва да има много фибри, „сложни“ въглехидрати. Те поддържат един постоянен приток на енергия през целия ден, като се усвояват от храносмилателната система постепенно. Така храносмилателната система се явява „резервоар“ за въглехидрати.
3. Грешката – много въглехидрати – много енергия. Много хора ще решат, че е логично сладкото и тестените изделия да са равносилни на високо ниво на въглехидратите в тялото. ГРЕШКА! При голям прием на „бързи“ въглехидрати, тялото реагира като отделя инсулин. Инсулина веднага прави въглехидратите на мазнини, и така вместо много енергия получавате мастни депа. А, като бонус ниска мотивация, умора и сънливост. Бързите въглехидрати трябва да се избягват максимално във всеки хранителен режим. Бързи въглехидрати – бавна мисъл.

Хранителния режим трябва да съдържа и трите основни хранителни елемента белтъчини, мазнини и въглехидрати. Изключване напълно на един от тях или занижения прием за дълги периоди, водят до дисбаланс. Старая се седмичния прием на всеки от елементите да е в здравословните препоръчителни нива. Има дни когато изключвам един или друг елемент, но това не е за повече от 24-36 часа. За пречистващото гладуване вече писах.