Падам си по мръсните неща… признавам си!

 Реших да напиша тези няколко реда, за любимата ми дисциплина. 400 метра… Защо точно 400 метра? На този въпрос съм отговарял безброй пъти. Знам, че физиката ми е по-подходяща за 200 и 100 метра. Не съм глупав, поне не чак толкова, че да не забележа и анализирам физическите дадености на атлетите в определените дисциплини. Не бягам от вчера и само аз си знам, колко ми е трудно да се боря с природата. Но защо точно 400 метра?

 Първа причина: Харесвам спринтовите дисциплини. Харесвам реда и скоростта. Всеки състезател си бяга в коридора, няма блъскания, няма надиграване на съперника. В спринта се изправяш и бягаш… бягаш така сякаш дявола те гони, не си пестиш силите, не разиграваш стратегии, не се притесняваш, че ще те бутнат или ще те затворят. Не, просто бягаш в своя коридор, и го правиш като за последно.стадион  От всички дисциплини в леката атлетика, така в коридори, се бяга само на 100, 200 и 400 метра. Това до някъде вече отговаря на въпроса, защо избрах 400 метра. То е видно, че имам много малко опции. Мога да избирам измежду три или по скоро две варианта, имайки предвид, че 100 и 200 са почти идентични. Повечето състезатели на 100 бягат и на 200, и обратното. Но рядко се случва спринтьори на 100 да се пускат на 400. Защо?

 Втора причина: Воля! 400 метра е  „най-мръсната“ дисциплина. Не са мои думи. Това е дисциплина, в която ако дадеш всичко от себе си, на финала или падаш или повръщаш. 400mДисциплина, в която физическата сила и издръжливост не са най-главните величини. Тук се иска сърце! Нямам предвид, само физически издръжливо сърце, а воля… След втория вираж, стискаш зъби и започваш да се молиш, да не паднеш или повърнеш преди финала… след това може. И така… щом е най-мръсната, сиреч – най-трудната, значи е точно за мен. Затова написах „Падам си по мръсните неща… признавам си!“

Трета причина: Тя е лична. Имам много лош старт. Освен това, не искам толкова бързо да започвам бягането. 400m startВече няколко пъти късах и на двата крака мускулни влакна, по време на замервания на 100 метра. Заради рязкото натоварване при старта и при ускорението двуглавия мускул на крака не издържа. Два пъти късах на десния и три пъти на левия крак, мускулни влакна. Мисля, че ми стига толкова „екстрим“.

 Четвърта причина: Тя е много символична. Пълния кръг! Това ми дава чувство на завършеност. Пълна обиколка! 400 метра… как звучи само. olympic-stadiumПоловин километър за минута! Аз си представям пистата като един кръг, един пръстен. А, в архетипната символика пръстенът се асоциира с безкрайността, с представите за Божественото и съвършеното. И така на татък и така на татък… Абе, за мен е важно, да се затвори кръга.

Пета причина: Олимпиада. Не е тайна, че това е една моя детска мечта – Олимпиада. Искам да гледам Олимпиада на живо. Преди си мечтаех да участвам, но вече ми е малко късно. Сега искам поне само да погледам, на живо бяганията. И така, още от първите олимпийски игри в Атина, съществува дисциплината 400 метра.

The first Olympics Athinaпърви олимпийски игри

Не ставаш за този спорт!

 Повечето хора си мислят, че за да постигнеш някакви успехи в какъвто и да е спорт или диета е нужно да спазваш стриктно правилата написани от светила на науката и да тренираш на свръх модерни уреди, ползвайки възможностите на цялата менделеева таблица, и не на последно място, трябва да си изключително надарен генетично. В противен случай си обречен на пълен провал. Моето мнение – Пълни глупост! Забравете за тези клишета! Ако много желаете нещо, каквото и да е, борете се за него. Света на спорта е изпълнен с хора, на които мястото им не е там. Хора, които са с неподходяща физика за точно този или онзи спорт. Както често се използва израза – сбъркали са спорта. Малко мотивация и спомени? Както казах, света на спорта е изпълнен с хора, които изглеждат не на мястото си. Сигурно си мислите, че ще цитирам изтъркани клишета – Майкъл Джордан не бил приет в училищния отбор, а после… всички знаем. Няма да пиша и за Гаринча, изключително дребен, за което получава прякора „Пилето“, левия му крак е по-къс по рождение с 6 см – кралят на финта. Или за Арнолд Шварценегер, който бил много хилав и висок, . Не, аз ще разкажа за моите любими примери.

 Може ли баскетболист да е 160 и да играе в NBA?  Шега ли ви се струва? А чували ли сте за Тайрън Къртис.  Известен още като „Мъгси“ Богс. Това е най-ниския играч в NBA за всички времена. Може би си мислите, че появяването му в най-голямото и силно първенство на земното кълбо е нелепа шега на организаторите, и евтин рекламен трик?

Muggsy BoguesВероятно, в началото всички са решили така, защото в този отбор играе и най-високия за всички времена играч – Менът Бол (231 см.). Пак помислете! Мъгси игра 14 години в NBA, общо  889 мача. През 1986 става световен шампион, в Испания, с националния отбор на САЩ.

 Дориан Йейтс – това е най-мотивиращия ме културист. Според генетичните си заложби, не става за този спорт. За което спорове няма. Но той превръща дефектите в ефекти и става четвъртия най титулуван културист в историята, печелейки шест титли мистър Олимпя. Постига всичко това, не следвайки течението, а създавайки собствен път. Ползва системата на Майк Менцер за високо интензивна тренировка, която пригажда за себе си и доразвива. dorian yates temple gymСпоред много хора, системата му е самоубийствена и мазохистична, което го доказват множеството травми, но целта оправдава средствата. И още нещо, което беше така харизматично в този атлет… неизвестността. Не случайно носеше прякора „Сянката“. През подготвителния сезон никой не знаеше какво се случва с него, няма снимки, няма публичност. Тренира в едно мазе, излиза и печели… Това мазе се превърна в най-емблематична зала „Temple Gym“.

 И последен, но не на последно място, както се казва, подобен на Сянката атлет. Това е моя любим спортист. Скрит и трениращ в уединение, аскетично и скромно. fedor emelianenko Навярно ако го видите никога няма да се досетите, че това е най-великия боец в света на боевете без правила MMA. Световен шампион почти десетилетие, без загуба и то в тежката категория. Безброй титли и медали по самбо, бойно самбо и джудо, майстор на спорта. Вече се досещате, Фьодор Емеляненко – „Последния император“, или просто Федя. Друга характерна черта на този боец е невероятното му хладнокръвие и спокойствие, което се дължи в вярата му в Бог, както той сам обяснява.

 Един спомен от времето, когато нямаше кабеларки и интернет, и единствения „достъп“ до мускули и сила беше националната телевизия. Началото на деветдесетте, когато с интерес следяхме борбата между най-силните мъже на света – „World’s Strongest Man“. Манфред Хьобел, Рико Кири, Гари Тейлър, и един състезател, който изглеждаше малко „дребен“ спрямо другите гиганти, като чели не си е на мястото, Магнус Фер Магнусен. Magnús Ver MagnússonТози невероятен, атлет има зад гърба си 4 титли най-силен мъж на планетата и два пъти е втори. Освен това той е световен шампион по силов трибой 125 кг. категория, два пъти най-силен мъж на Европа, осем пъти най-силен мъж на Исландия… и още неизброимо множество медали и титли. Запомнил съм го винаги усмихнат и спокоен, беше невероятно удоволствие да се наблюдават изявите му.

 И те така… работа, работа, работа, ужасно много желание и вяра.

Гладуване и агресия

 Мога да напиша цяла книга по тази тема. Има толкова много неща, които хората не знаят, че знаят. Защото никога не се замислят за тях. Гладът е най-естественото усещане, съпровождащо човечеството от най-ранни дни до днес. Желанието да се избегне бъдещо гладуване, в личен и обществен план, е и най-големия катализатор на индустриалната революция. Но, сега ще разгледаме това „зло“ в най-личен план.
Предполагам всеки знае, че когато е гладен се чувства нервен и напрегнат. При много хора това състояние стига до агресия. Този толкова известен факт е дори научно изследван. Заключението е, че когато човек е гладен склонността към агресия и насилие се повишава многократно. Това явление има много обяснения.
Първо, чисто техническото обяснение е, че мозъка остава без „гориво“ и това е сигнал за животозастрашаваща ситуация. Горивото на мозъка са въглехидратите. За целта малко ще се отклоня за да обясня. Когато приемаме храна, тя съдържа различни хранителни вещества. Разделени са в три основни групи – мазнини, белтъчини, въглехидрати. Тези три групи имат различен „живот“ в тялото, както като продължителност, така и като местонахождение. Мазнините циркулират в кръвта или се намират в мастните депа, въглехидратите могат да се съхранят в известни количества в мускулите и черния дроб. Белтъка… той си няма депа. Или се ползва или се изхвърля. И така, разглеждаме случая с намаляването на запасите от въглехидрати. Мозъка получава сигнал, че няма достатъчно енергия и започва да обмисля вариантите за набавянето им. Първия, който би ви хрумнал е „Храна!“. Подсъзнателно (или съзнателно) вашия мозък е зает да обмисля варианти за запълването на запасите от въглехидратите – търсенето на храна. Тази задача е приоритетна, а вие го занимавате с дребни житейски въпроси. Естествено, че вътрешния конфликт ще доведе до външна агресия.
Следващата реакция е, като не ми даваш храна, ще си намеря сам. Има два начина да се изнамерят въглехидрати в тялото при понижено „подаване“ отвън. Първия е да се ползват белтъците за набавяне на гориво, а втория е да се ползват мазнините.
Първия вариант е сравнително лесен за приложение, но е доста скъп. Белтъчините са най-скъпата суровина от хранителната дажба и да я ползвате за енергия е доста глупаво. Това е като да запалите банкноти, за да си сварите кафе. Скъп процес. Определено, подсъзнателно на мозъка това му е ясно. Още един конфликт!
Вариант две… ползването на мазнини за синтеза на въглехидрати. Ясно е, че тялото използва мазнините като много добър източник за енергия, но на мозъка му трябват въглехидрати. Глюконеогенезата е процес на получаване на въглехидрати от мазнини, но е толкова сложен процес, че дори и сега се счита за практически неприложим при хората. Пореден конфликт!
Както и да се погледне ситуацията, нужна е енергия и мозъка изпраща сигнал до тримата „генерали“ отговарящи за хормоналния баланс. Хипофизата – да отдели хормон на растежа. Панкреаса отговорен за отделянето на глюкагон. И накрая надбъбречната жлеза отговорна за адреналина (кортизол, епенифрин). А тези последните другари са основните стресови хормони, отделяни и при всички стресови ситуации. Стрес, стрес, стрес… то за него са се изписали вече томове. Усещането ви е познато нервност, енергичност и тремор на ръцете. А, да и като крайна степен повишаване нивата на агресия. Всеки може да прочете за ефекта „Бий се или бягай“.
И още една причина. В няколко интересни статии четох за невропептид който стимулира ненаситното поведение при хранене и същия той предизвиква агресивното поведение при гладни хората. Интересно е, ако се замислим.

Ще е малко глупаво ако пиша това само за да ви информирам за неща, които предполагам знаете. Искам да споделя, как аз се боря с тези „странични“ ефекти от глада. Ако е полезно, добре.
1. Големи резерви от въглехидрати в мускулите и черния дроб. Доказано е, че спортуващ човек може да удвои въглехидратните си резерви в черния дроб. Редовния спорт кара тялото да търси начин да се „запасява“ с енергия. И втората причина – спорта увеличава мускулната тъкан, а както казахме тя е втория резервоар за въглехидрати. Повече мускулна маса, повече въглехидрати в запас.
2. Храна с много фибри – в храната трябва да има много фибри, „сложни“ въглехидрати. Те поддържат един постоянен приток на енергия през целия ден, като се усвояват от храносмилателната система постепенно. Така храносмилателната система се явява „резервоар“ за въглехидрати.
3. Грешката – много въглехидрати – много енергия. Много хора ще решат, че е логично сладкото и тестените изделия да са равносилни на високо ниво на въглехидратите в тялото. ГРЕШКА! При голям прием на „бързи“ въглехидрати, тялото реагира като отделя инсулин. Инсулина веднага прави въглехидратите на мазнини, и така вместо много енергия получавате мастни депа. А, като бонус ниска мотивация, умора и сънливост. Бързите въглехидрати трябва да се избягват максимално във всеки хранителен режим. Бързи въглехидрати – бавна мисъл.

Хранителния режим трябва да съдържа и трите основни хранителни елемента белтъчини, мазнини и въглехидрати. Изключване напълно на един от тях или занижения прием за дълги периоди, водят до дисбаланс. Старая се седмичния прием на всеки от елементите да е в здравословните препоръчителни нива. Има дни когато изключвам един или друг елемент, но това не е за повече от 24-36 часа. За пречистващото гладуване вече писах.